Революционите археологически открития в Турция през 2024 г.
Турция, която в последно време става все по-популярна из археологическите кръгове по света с новаторските открития, продължава да разкрива значими находки посредством разкопките си през цялата година. Откриват се следи от живот от преди хиляди години.
Броят на археологическите изследвания в страната, който за първи път се усили до 720 през 2023 година, към този момент се е повишил до 765 през 2024 година, а проектите са да доближи 800 до 2026 г. 2024г. бе наречена Златната Ера на археологията, тя е изключително забележителната, давайки обилни находки от разнообразни краища на Анадола. Това е селекциониран лист с най-удивителните археологически открития на Турция за миналата година.
4000-годишния „ щемпел “в Кютахя: Първият образец за фаянсов цилиндричен валяк/печат за печатане и щампи, от интервала на асирийските търговски колонии, е откриван преди този момент, единствено в огромни търговски центрове в Централен Анадол, Кюлтепе и Аджемхойюк. Новите места на открития са в могилата Тавшанлъ - Кютахя. Този почти 4000-годишен „ щемпел “ предоставя доказателства за нови търговски пътища сред източната и западната част на Анадола.
Минойска кама в Анталия: По време на подводни разкопки, извършени в Кумлуджа(Анталия), на дълбочина от 50 метра е открита бронзова кама в минойски жанр със сребърни нитове. Камата се е запазила под меден слитък с форма на възглавница.
Статуя на глава на Хигия и цветни скулптури на Сцила в Денизли: Миналата година в античния град Лаодикия, Денизли в Югозападна Турция, археолозите откриха глава на скулптура на 2100 години, приписвана на Хигия. Тя е известна още като богинята на здравето. Това изобретение е от огромно значение, защото съставлява тънко направено произведение, отразяващо възраждането на класическото изкуство през късния елинистически интервал и интервала на император Август (27 година прочие н. е. - 14 година сл. н. е.). Набор от изящни статуи на Сцила, датиращи от интервала на император Август, също бяха открити в античния град. Необикновените статуи са най-ранните известни елинистически статуи открити досега. Те са и сред най-автентичните със своите непокътнати бои, жанр, хармония и художествено качество.
7800-годишна женска дрънкулка в Измир: Женска фигура, датираща от 5800-5900 година прочие н. е., е открита по време на разкопките на могилата Улуджак в региона на Кемалпаша в западната провинция Измир. Статуетката на 7800 години има маркирана уста, което кара археолозите да считат, че съставлява жена разказвачка.
Върхове на стрели от борбата при Манцикерт: През 1071г. при борбата в Манцикерт, Муш, турците побеждават Източната Римска империя и навлизат в Анадола. година Там при повърхностни разкопки и изследвания са открити 39 върхове на стрели. Те са особено употребявани както от Селджук, по този начин и от източни римски армии. Фактът, че монетите, изобразяващи облика на император Роман IV Диоген, който е хванат и взет в плен след провалянето си при Мазикерт, са открити в същите пластове, потвърждава, че тези върхове на стрели са били употребявани в тази борба.
Първи „ панели “ Милефиори в Анталия: В пристанищното населено място Андриаке на античния град Мира, в Демре, Анталия, археолозите са разкрили доста зашеметяващи панели за интериорна украса, направени благодарение на античната техника „ Милефиори “ (което значи хиляди цветя), стъкларски способ, който създава отличителни модели, наподобяващи цветя. С изключение на едно или две дребни части, това е първият път, когато тези първокласни декоративни материали са открити в Турция.
Съхранение на храна в Карс: Разкопките в руините на Ани, обект на международното културно завещание на ЮНЕСКО, ситуиран в Карс, разкриха килер (склад за провизии), датиращ от интервала на Селджук (11-12 век сл. Хр.). Склада съдържа осем огромни конусовидни буркана, всеки с височина към 1,5 m и с диаметър на отвора 50 cm. Наред с тях вниманието притегля и откъс от купа с претекст на паун, знак на парадайса в средновековната митология.
• Урартско военно съоръжение във Ван: Разкопките в замъка Аянис в Тушба (Ван) разкриха благосъстоянието и равнището на направа, реализирано от металообработката на Урарту. Сред артефактите, открити в храмовия комплекс, отдаден на Халди, едно от трите основни божества на кралството Урарту, са три бронзови щита, датиращи от първата половина на 7 век пр.н.е., един шлем с религиозни изображения и огромен съд.
Древна глава на Зевс в Айдън: Колосална глава на Зевс, издълбана в релеф като част от архитектурна подпора, е открита в античния град Афродизиас в Айдън. Изработен е от индивидуален блок среднозърнест мрамор, датиращ от 2-ри и 3-ти век след Христа. Изящната изработка на косата и брадата, приписва главата на скулптурна работилница от високо равнище.
Първото изображение на животно в придвижване в Шанлъурфа: Карахантепе, значим неолитен обект, разкопан като част от плана Таш Тепелер в Шанлъурфа, притегли вниманието през 2023 година с първото изобретение, изобразяващо животно в придвижване. Археолозите са разкрили издълбана фигура на бягащо диво магаре върху каменна плоча. Фигурата се откроява с динамичната си форма, разкриваща художествените умения на интервала. Преди това мястото блесна с откриването на най-голямата известна човешка скулптура на своето време. Статуята е извънреден образец за праисторическо изкуство, високата е 2,45 метра. Това е фигура изобразяваща мъж седнал на нещо, наподобяващо на пейка.
Олтар на Аполон в Анталия: В античния град Фазелис, ситуиран в региона Кемер на Анталия, е открита олтарна структура, за която се счита, че е отдадена на Аполон. Присъстват още скулптури на мъж и лъв, датиращи от 7-ми-6-ти век прочие н. е. и дребни оброчни фигурки. Скулптурите и фигурките, открити в олтарната конструкция на тази свещена зона, са необичайност в Анадола.
Златният Век на археологията в Турция
Турция остава непоколебима в залавяването и връщането на плячкосани артефакти от чужбина. Този ангажимент беше в допълнение заздравен от обилни репатрирания предходната година. Върнатите артефакти заемат своите места в турските музеи, а броят на посетителите им продължава да се усилва всяка година.
Удълженото време за посещаване на някои обекти, като Ефес и Хиераполис като част от плана „ Нощен музей “ способства за възходящия интерес предходната година. С плана някои обекти бяха осветени през нощта през цялото лято, което разрешава повече туристи да ги посещават. Проектът също по този начин предизвиква устойчивия туризъм, посредством разпределение на потока от гости през целия ден.
Първите три най-посещавани турски музея през 2024 година са музеят Мевлана в Коня, Републиканският музей в Анкара и кулата Галата в Истанбул. Докато музеят Мевлана е бил хазаин на 2 634 355 гости, Републиканският музей е посрещнал 806 883 гости. Следват ги кулата Галата с 677 048 гости и Археологическият музей в Истанбул с 507 700.
От друга страна, най-посещаваните археологически обекти са Археологическият обект Измир Ефес с 2 626 753 гости, Археологическият обект Денизли Хиераполис (Памукале) с 2 372 395 гости, Археологическият обект Невшехир Гьореме с 1 084 870 гости, Невшехир Зелве Археологически обект Пашабаалар с 906 110 гости и археологически обект Шанлъурфа Гьобеклитепе надлежно със 709 643 гости.
